SILLY THOUGHTS I HAVE AS A PLUS SIZE GIRL YOU ARE NOT WORTH IT ?!

At the beginning of the month was “The mental health week” on BuzzFeed. It was interesting to me why they choose to do it now. The holidays are a time when you gather with your friends and family and often this leads to recalling times that are long gone, looking back on old memories and thinking of “once upon a time”. To be honest I am one of those people that don’t like to dwell on the past. It is not at all that I had a bad life, but it was not perfect too. Ever since I was a child I was chubby.

The time went by and chubby became overweight, than fat, ugly, lazy…. well I guess the word changed accordingly to the period of my life I was in. During my teenage years I was at my heaviest. My story is no different than that of most of the children that had any kind of a “glitch”. I was bullied of course and this is not something I say so you can feel sorry for me. I say this because a lot of people don’t really realize what kind of consequences this could have on a person, no matter their age to be honest. Since I was already a little too heavy, being made fun of at school made me not want to eat in front of anyone. Of course not eating for more than twelve hours tends to make you want to eat everything when you get back home. I quickly build up a pattern of eating just so I can make myself feel better, because at this point I associated food with my safe place at home, where I was finally being able to relax and do what I want (not starve myself). So it got worse. I can say I am still fighting with this from time to time and every time I feel depressed, restless – food is my outlet.

Since I did not want to be bullied at school, I tried my best to be invisible. I was becoming comfortable in my little group of friends that I still love and adore. They accepted me, loved me for who I am and for that I will be forever grateful. But still… I was that kid that never spoke up their opinion, never participated in anything, just because I knew that at any point someone didn’t like what I say or do they will point out my weight to hurt me. So I felt like as was not worth anything. What could the fat girl say or do? I was not good at sports; I could not be part of the music group, because I could not bear the thought of singing in front of people (and I do not sing badly at all). Even when I was good at something, I always let other people take the credit for it, just so no one would notice me. Feeling worthless breaks your spirit. You start to think, why am I here? What is the point? I did not realize I was depressed. When I tried to reach out and try therapy, the doctor listened to my own analysis about myself for thirty minutes, than prescribed me pills. I could not understand why? I thought to myself – am I so broken? Am I sick? I never took the pills…

There is a moment in my life that I remember perfectly clear. It was winter, a day after New Year. We had just been to visit my grandmother and we were coming home. It was really beautiful on the road – white snow, huge trees and sun. My family and I decided to take a photo. When we came back home I looked at it on my computer and I was shocked. I was looking at myself and I could not recognize this person. I was not overweight, I was obbease. (I am still not ready to give numbers, but I will be some day). But this was not what was the most important to me. It was the fact that I looked sad. I did not feel it at the time. I did not realize it at all. I learned to hide my sadness so well, that at some point I was lying even to myself. It might sound cliché to you, but this was my turning point.

 I was lucky in the sense I had a good support system. My mom was always ready to help me, even thought until this point I was not ready to let her or she did not know how to approach it. But while looking at that sad girl on the photo I told myself – You are worth it. There is so much you can give to the people around you. You need to try to be happy not only for you, but for them. I wanted to be able to go and have fun with my best friend when she asked me to and not find an excuse to stay at home. I wanted to be able to talk to new people, without the fear of rejection. I wanted to be able to stand for myself and stop trying to be invisible.

I must say, fighting alone with your own demons is hard. I chose to do that alone, mostly because in my country going to therapy is not that common and is something I felt is not going to work for me.

Understanding your own value to the world sometimes does not come naturally. And there will always be people that will try to underprice you.  My point here is that it is you – you should believe you are worth it in the first place. You are on this earth to be different, each one with our own quirks and character and this is the beauty of it. I still have to remind myself that every day. It is an ongoing battle. But now I know I am worth fighting for and I am ready.

P.S. I believe we should not hide from our weaknesses. There is not a person in this world that is happy 24/7. I also believe that by sharing our own struggles we help others.

Bisous,
Deni

Check out the BuzzFeed videos below!

————————————————————-

В началото на месеца BuzzFeed проведе кампания под наслова – „Седмица на психичното здраве”. Беше ми интересно, защо те избраха да го направят сега? Празниците са време, когато се събираме с приятели и семейство и често това води до припомняне на отдавна отминали времена, обръщане на поглед назад към старите спомени и мисли за “едно време”. За да бъда честна аз не съм от тези хора, които обичат да живеят в миналото. Не че, съм имала лош живот, но не е бил и идеален  От малка бях пълничко дете. Времето минаваше и „пълничка” стана с наднормено тегло, а след това дебела, грозна, мързелива …. предполагам, епитетът се променяше според възрастта ми. През юношеските си години бях с най-високото си тегло. Моята история не е по-различно от тази на повечето от децата, които имат някакъв вид “бъг”. Бях тормозена разбира се и това не е нещо, което казвам за  да ме съжаляват.  Казвам го, защото много хора не осъзнават какви последствия това може да окаже върху човек, без значение на каква възраст е, ако трябва да бъде честна. Вече бях пълна и това, че ми се подиграваха в училище ме караше да не искам да се храня пред хора. Разбира се, когато не се яде повече от дванадесет часа, когато се върнех у дома исках да изям всичко. Бързо си изградих модел на поведение, при който храненето за мен бе начин да се почувствам добре, защото го   свързвах  с моето сигурно място – у дома, където най-сетне можех да се отпусна и да правя каквото си искам (не да гладувам). Така че, от тук насетне нещата се влошиха. Мога да кажа, че аз все още се борят с това от време на време и всеки път, когато се чувствам депресирана, неспокойна – храната е изхода ми.

Тъй като не исках да ме тормозят в училище, аз се опитвах да бъда невидима. Беше ми удобно в моята малка група от приятели, които все още обичам и обожавам. Те ме приемаха и обичаха заради тази, която бях, за което ще съм им винаги благодарна. Но все пак … Аз бях това дете, което никога не изразяваше мнението си, никога не участваше в нищо, просто защото знаех, че във всеки един момент, в който на някой не му харесва това, което казвам, те ще използват теглото ми за да ме наранят. Така че, аз се смятах за някой без някаква стойност. Какво можеше да направи дебелото момиче? Не бях добра в спорта, не можех да бъде част от музикалната група, защото не можех да понеса мисълта да пея пред публика (и аз не пея зле). Дори когато бях добра в нещо, винаги оставях другите да поемат позитивите, защото така щях да остана незабелязана. Чувството, че си  безболезнен унищожава човешкият дух. Започнах да се чудя, защо съм тук? Какъв е смисълът? Не знаех, че съм в депресия. Когато се опитах да потърся помощ и някакъв тип лечение, лекарят изслуша  моя собствен анализ за самата мен в продължение на тридесет минути, а после ми е предписа хапчета. Не можех да разбера защо? Помислих си – толкова ли съм счупена? Болна ли съм? Така и не изпих тези хапчета..

Има един момент в живота ми, който си спомням съвсем ясно. Беше зима, ден след Нова година. Бяхме на гости на баба ми и се прибирахме обратно. Пътя бе наистина красив – бял сняг, големи ели, слънце . Моето семейство и аз решихме да си направим снимка. Когато се върнахме вкъщи я видях и бях шокирана. Гледах се и не можех да се позная. Вече не бях просто дебела, а с изключително наднормено тегло. (Все още не съм готова да кажа точна цифра, но някой ден… ). Но не това бе най-важното за мен, а фактът колко тъжно гледах. В момента на снимката не усещах тъга. По-скоро не осъзнавах, че усещам. Бях се научила да я крия толкова добре, че можех да лъжа и себе си. Може и да звучи клише за вас, но това бе моята  повратна точка.

Имах късмет, защото имах силна подкрепа зад гърба си. Майка ми винаги бе готова да ми помогне, макар до този момент може би да не бях готова за това или тя да не знаеше как подходи към мен. Но докато гледах тъжното момиче на снимката, си казах – Ти си струваш. Има толкова много, което можеш да дадеш на хората около себе си. Трябва да се опиташ да си щастлива не само заради себе си, но и заради тях. Исках да мога да отида и да се забавлявам с най-добрата си приятелка, когато тя ме помоли да и не намирам извинение да си останат вкъщи. Исках да съм в състояние да говоря с нови хора, без страх от отхвърляне. Исках да бъда способна да защитя себе си и да спра да се опитвам да съм невидима.

Трябва да призная – да се изправиш сам срещу собствените си демони е трудно. Аз избрах да го направя сама, най-вече защото в моята държава, ходенето на терапия не е толкова често срещано и е нещо, което чувствах, че няма да сработи с мен.

Разбирането на вашата собствена стойност, понякога не идва естествено. И винаги ще има хора, които ще се опитат да ви подценяват. Мисълта ми е, че преди всичко вие трябва да повярвате, че си струвате. Вие сте на тази земя за да бъдете различни, всеки със собствените си странности и характер и в това е красотата на всичко. Все още трябва да си напомням това всеки ден. Това е една непрекъсната битка. Но сега знам, че си струва да се боря за себе си и съм готова.

P.S  Вярвам, че ние не трябва да крием своите слабости. На тази планета няма човек, който да е щастлив 24/7. Също така вярвам, че чрез споделяне на собствените ни борби, ние помагаме на другите.

Bisous,
Deni

Check out BuzzFeed’s videos. I think it can benefit everyone so we can understand each other better. /  Вижте видеото на BuzzFeed. Мисля че може да се отрази положително на всеки, така че да разбираме един друг по- добре. 🙂 

PHOTO

About The Author

facebook-profile-picture

Denis Day

A lover of all things beautiful. I try to write about my life, my passion for beauty and my experience being a plus size girl.
http://www.denisday.org/